Това е много стара история.Дори когато робството е законно в Съединените щати преди Американската гражданска война (1861-65), страната настоява да се представи като демократичен модел пред света.Дори най-кървавата гражданска война, водена до този момент от която и да е европейска или северноамериканска страна, не промени самочувствието си в това отношение.
И през почти две трети от 20-ти век, най-унизителното и злобно разделение - често налагано чрез линчуване, изтезания и убийства - се практикува в южните щати на САЩ, дори когато легиони от американски войски очевидно се бият за защита на демокрацията в безкрайни войни, обикновено от името на безмилостни тирани по целия свят.
Идеята, че САЩ илюстрират единствения модел на демокрация и легитимно управление по света, е абсурдна по своята същност.Защото ако „свободата“, за която американските политици и експерти обичат да говорят безкрайно красноречиво, означава нещо изобщо, това трябва да е свободата поне да се толерира разнообразието.
Но неоконсервативният морализъм, наложен от последователните американски администрации през последните 40 и повече години, е много различен.„Свободата“ е официално безплатна според тях само ако е в съответствие с националните интереси, политики и предразсъдъци на САЩ.
Този очевиден абсурд и проява на сляпа арогантност бяха използвани, за да оправдаят продължаващото американско микроуправление и фактическата окупация на страни от Афганистан до Ирак и продължаващото военно присъствие на САЩ в Сирия в категоричен разрез с изразените искания на правителството в Дамаск и международните закон.
Саддам Хюсеин беше напълно приемлив за администрациите на Джими Картър и Роналд Рейгън през 70-те и 80-те години на миналия век, когато нареди да се атакува Иран и докато се биеше срещу иранците в най-кървавата война в историята на Близкия изток.
Той стана „въплъщение на злото“ и тиранията в очите на САЩ едва когато нахлу в Кувейт в разрез с желанията на САЩ.
Дори във Вашингтон трябва да е очевидно, че не може да има само един модел на демокрация.
Покойният британски политически философ Исая Бърлин, когото имах привилегията да познавам и да уча при него, винаги предупреждаваше, че всеки опит да се наложи един и само един модел на управление на света, какъвто и да е той, неизбежно ще доведе до конфликт и, ако успее, може да се поддържа само чрез налагането на много по-голяма тирания.
Истинският траен мир и напредък идват само когато най-напредналите в технологично отношение и мощни във военно отношение общества признаят, че по света съществуват различни форми на управление и че нямат божественото право да обикалят, опитвайки се да ги свалят.
Това е тайната на успеха на търговията, развитието и дипломатическата политика на Китай, тъй като той търси взаимноизгодни отношения с други страни, независимо от политическата система и идеологията, която следват.
Моделът на правителството на Китай, толкова клеветен в САЩ и от техните съюзници по света, помогна на страната да измъкне повече хора от бедността през последните 40 години, отколкото всяка друга страна.
Китайското правителство овластява своите хора с нарастващ просперитет, икономическа сигурност и лично достойнство, каквито не са познавали досега.
Ето защо Китай се е превърнал в обожаван и все по-често подражаван модел за все по-голям брой общества.Което от своя страна обяснява разочарованието, яростта и завистта на САЩ към Китай.
Колко демократична може да се каже, че е системата на управление на САЩ, след като през последния половин век тя ръководи спада на жизнения стандарт на собствения си народ?
Промишленият внос на САЩ от Китай също позволи на САЩ да предотвратят инфлацията и да задържат цените на промишлените стоки за собствения си народ.
Освен това моделите на инфекция и смърт в пандемията от COVID-19 показват, че много малцинствени етнически групи в САЩ, включително афро-американци, азиатци и латиноамериканци – и индианци, които остават „затворени“ в своите бедни „резервати“ – все още са дискриминирани срещу в толкова много аспекти.
Докато тези големи несправедливости не бъдат поправени или поне значително облекчени, е некоректно американските лидери да продължават да четат лекции на другите за демокрацията.
Време на публикуване: 18 октомври 2021 г