Това е много стара история. Дори когато робовладелството е било законно в Съединените щати преди Американската гражданска война (1861-65), страната е настоявала да се представя като демократичен модел пред света. Дори най-кървавата гражданска война, водена до този момент от която и да е европейска или северноамериканска държава, не е променила самочувствието ѝ в това отношение.
И почти в продължение на две трети от 20-ти век, най-унизителната и жестока сегрегация - често налагана чрез линчуване, мъчения и убийства - се е практикувала в южните щати на САЩ, дори когато легиони от американски войски очевидно са се борили в защита на демокрацията в безкрайни войни, обикновено от името на безмилостни тирани, по целия свят.
Идеята, че САЩ са пример за единствения модел на демокрация и легитимно управление в света, е по своята същност абсурдна. Защото, ако „свободата“, за която американските политици и експерти обичат безкрайно красноречиво да говорят, означава нещо, това трябва да е свободата поне да се толерира многообразието.
Но неоконсервативният морализъм, налаган от последователните американски администрации през последните 40 и повече години, е много различен. „Свободата“ е официално свободна според тях само ако е в съответствие с националните интереси, политики и предразсъдъци на САЩ.
Този очевиден абсурд и упражнение на сляпа арогантност бяха използвани, за да се оправдае продължаващото микроуправление на САЩ и де факто окупацията на държави от Афганистан до Ирак, както и продължаващото военно присъствие на САЩ в Сирия, в пълно противоречие с изразените искания на правителството на Дамаск и на международното право.
Саддам Хюсеин беше напълно приемлив за администрациите на Джими Картър и Роналд Рейгън през 70-те и 80-те години на миналия век, когато нареди да се атакува Иран и докато се бореше срещу иранците в най-кървавата война в историята на Близкия изток.
Той стана „въплъщение на злото“ и на тиранията в очите на САЩ едва когато нахлу в Кувейт, въпреки волята на САЩ.
Дори във Вашингтон би трябвало да е очевидно, че не може да има само един модел на демокрация.
Покойният британски политически философ Исая Берлин, когото имах привилегията да познавам и уча при него, винаги предупреждаваше, че всеки опит за налагане на един-единствен модел на управление на света, какъвто и да е той, неизбежно ще доведе до конфликт и, ако е успешен, може да се поддържа само чрез налагане на далеч по-голяма тирания.
Истинският траен мир и прогрес настъпват само когато най-технологично напредналите и военно могъщи общества признаят, че по света съществуват различни форми на управление и че те нямат божественото право да се опитват да ги свалят.
Това е тайната на успеха на търговската, развойната и дипломатическата политика на Китай, тъй като той се стреми към взаимноизгодни отношения с други страни, независимо от политическата система и идеологията, които те следват.
Китайският модел на управление, толкова очернян в САЩ и от съюзниците им по света, е помогнал на страната да измъкне повече хора от бедност през последните 40 години, отколкото която и да е друга държава.
Китайското правителство овластява своя народ с нарастващ просперитет, икономическа сигурност и индивидуално достойнство, каквито никога преди не са познавали.
Ето защо Китай се е превърнал в възхитен и все по-често подражаван модел за все по-голям брой общества. Което от своя страна обяснява разочарованието, яростта и завистта на САЩ към Китай.
Колко демократична може да се каже, че е американската система на управление, след като през последния половин век тя е ръководила спада на жизнения стандарт на собствения си народ?
Промишленият внос на САЩ от Китай също така позволи на САЩ да предотвратят инфлацията и да задържат ниски цените на произведените стоки за собственото си население.
Също така, моделите на инфекция и смъртност по време на пандемията от COVID-19 показват, че много малцинствени етнически групи в САЩ, включително афроамериканци, азиатци и латиноамериканци – и коренното население на Америка, което остава „затворено“ в своите обеднели „резервати“ – все още са дискриминирани в толкова много аспекти.
Докато тези големи несправедливости не бъдат отстранени или поне значително облекчени, не е уместно американските лидери да продължават да поучават другите за демокрацията.
Време на публикуване: 18 октомври 2021 г.
