На 20 януари новоизбраният президент Джо Байдън положи клетва като 46-и президент на Съединените щати под засилени мерки за сигурност от Националната гвардия. През последните четири години червени знамена светнаха в различни области в САЩ, от контрол на епидемиите, икономика до расови въпроси и дипломация. Сцената с поддръжници на Тръмп, атакуващи Капитолийския хълм на 6 януари, подчерта продължаващото дълбоко разделение в американската политика и по-задълбочено разкри реалността на едно разкъсано американско общество.
Американското общество е загубило своите ценности. С различните „личностни“ и национални идентичности е трудно да се формира „духовна синергия“, която да обедини цялото общество, за да се справи с предизвикателствата.
САЩ, някога „топилна тенджера“ на различни имигрантски групи и страна, която признава господството на белите хора и християнството, сега е изпълнена с плуралистична култура, която набляга на собствения език, религия и обичаи на имигрантите.
„Ценностното разнообразие и хармоничното съвместно съществуване“, социална характеристика на САЩ, показва все по-остра конфронтация между ценностите поради разделението на различните раси.
Легитимността на Конституцията на САЩ, която е основата на американската политическа система, се поставя под въпрос от повече расови групи, тъй като е създадена главно от робовладелци и бели хора.
Тръмп, който се застъпва за превъзходството на бялата раса и доминацията на християнството, непрекъснато е изострял конфликтите между белите хора и други расови групи в областите на имиграцията и расовата политика.
Предвид тези факти, планираното от новото правителство на САЩ възстановяване на плуралистичните ценности неизбежно ще бъде блокирано от бели расистки групи, което ще направи преобразяването на американската душа трудно постижимо.
Освен това, поляризацията на американското общество и свиването на групата със средни доходи породиха антиелитни и антисистемни настроения.
Групата със средни доходи, която представлява по-голямата част от населението на САЩ, е решаващ фактор за социалната стабилност на САЩ. Повечето от хората със средни доходи обаче са се превърнали в хора с ниски доходи.
Неравномерното разпределение на богатството, при което много малък процент от американците притежават много голям процент от богатството, доведе до крайно недоволство от страна на обикновените американци към политическите елити и настоящите системи, изпълвайки американското общество с враждебност, нарастващ популизъм и политически спекулации.
След края на Студената война разликите между Демократическата и Републиканската партии по основни въпроси, свързани със здравното осигуряване, данъчното облагане, имиграцията и дипломацията, продължават да се задълбочават.
Ротацията на властта не само не успя да ускори процеса на политическо помирение, но и доведе до порочен кръг, в който двете партии подкопават взаимно работата си.
И двете партии преживяват възхода на политически екстремистки фракции и упадъка на центристките фракции. Подобна партийна политика не се грижи за благосъстоянието на хората, а се е превърнала в инструмент за изостряне на социалните конфликти. В силно разделена и токсична политическа среда за новата администрация на САЩ стана по-трудно да прилага каквито и да било големи политики.
Администрацията на Тръмп изостри политическото наследство, което допълнително разделя американското общество и затруднява новата администрация да прави промени.
Чрез ограничаване на имиграцията и насърчаване на превъзходството на бялата раса, търговския протекционизъм и колективния имунитет по време на пандемията от COVID-19, администрацията на Тръмп доведе до засилени расови конфликти, продължаващи класови конфронтации, накърняване на международната репутация на САЩ и разочарование от пациентите с COVID-19 върху федералното правителство.
Нещо повече, преди да напусне поста си, администрацията на Тръмп въведе различни недружелюбни политики и подбуди поддръжници да оспорят резултатите от изборите, отравяйки управляващата среда на новото правителство.
Ако новото правителство, изправено пред много сериозни предизвикателства у дома и в чужбина, не успее да прекъсне токсичното политическо наследство на предшественика си и да постигне конкретни политически резултати възможно най-скоро в рамките на две години от мандата си, то ще има трудности да поведе Демократическата партия към победа на междинните избори през 2022 г. и президентските избори в САЩ през 2024 г.
САЩ са на кръстопът, където смяната на властта предостави шанс за коригиране на разрушителните политики на администрацията на Тръмп. Предвид тежкото и продължаващо неразположение в американската политика и общество, много вероятно е „политическият упадък“ на САЩ да продължи.
Ли Хайдун е професор в Института за международни отношения към Китайския университет за външни работи.
Време на публикуване: 01 февруари 2021 г.
